Не съм убедена, че си даваме сметка какво става в Европейския съюз, а още по-малко в еврозоната. Всъщност откакто ЕС започна да се разширява, реално никой не си даваше сметка какво става в него, независимо, че той започна да се институционализира по-тясно, да се интегрира повече на фона на ускорени национални политики и отстояване на национални интереси. Това, което остана незабелязано обаче е, че националните интереси на някои страни-членки всъщност или са европейски, или се припокриват с общоевропейските. А другото, което беше забелязано, но не му се обърна достатъчно внимание е, че разширяването се осъществи без необходимата подготовка и без формулирането на по-ясни критерии от чисто техническите - обща ценностна система.
Един най-обикновен бюджет
Поредната порция от този вътрешнопаралелен и незабележим процес започна още в края на октомври, когато британският премиер се появи на Европейския съвет в Брюксел за втори път, откакто беше избран. повече на euinside.eu
